УЧИЛИЩЕН МЕХАНИЗЪМ

превенция и интервенция на тормоза и насилието

*Настоящият документ е част от Училищната политика за закрила на децата от насилие. Тя се споделя и следва от цялата училищна общност. В нея са изяснени понятията „насилие”, „тормоз” и дете в риск. Механизмът е актуализиран на 12.09.2022г.

І. Дефиниране и характеристика на понятието „тормоз”

1. Тормозът /срещу връстници/ е форма на насилие, определяща се като сбор от съзнателни дълготрайни негативни постъпки, насочени към един и същ ученик от страна на друг ученик или група.

2. Роли в ситуации на тормоз

• Мъчител – инициатор и изпълнител, лидер, който кани другите да се присъединят;
• Помощник на мъчителя – Помага, за да получи одобрението на мъчителя, присъединява се към тормоза, когато вече е започнал;
• Подкрепящ мъчителя – Винаги присъства, дори де не се намесва активно; Присмива се на жертвата и окуражава мъчителя; Приканва другите да се присъединят;
• Защитник на жертвата – Опитва се да каже на другите да спрат, вика за помощ;
• Страничен наблюдател – Стои настрана, преструва се, че не заелязва и не прави нищо;
• Жертва – обект на тормоз

ІІ. Правила за за противодействие на тормоза в училище

1. Училищният персонал следва Процедурите за противодействие на тормоза и поощрява социалноприемливото поведение на учениците.
2. В началото на учебната година класните ръководители съвместно с учениците изработват ясни правила за приемливо поведение в училище. Правилата се поставят на видно място в класаната стая.
3. Класният ръководител договаря с учениците процедура в случай на нарушение на правилата и се следи за нейното прилагане.
4. В случаи на тормоз класният ръководител /учителят/ реагира, като не съсредоточава внимание само върху преките извършители или потърпевши, а се стреми да промени поведението на всяко дете от обкръжаващата среда.
5. При неприемливо поведение нарушеното правило се посочва и коментира.
6. Учителите използват всяка възможност в класната стая /и извън нея/ да утвърждават приемливото поведение, като насочват вниманието си към учениците, спазващи правилата.
7. Учителите се стремят да развият у учениците необходимите социални умения за позитивно общуване. За целта използват ЧК и съществуващите в училище извънкласни форми /Подходящи теми: Какво представлява тормозът и как да докладваме за него; Тормоз в социалните мрежи; Преживявания на извършителя и потърпевшия; Как се чувстваме, когато видим прояви на тормоз; Какво можем и какво искаме да направим; Кои са основните ценности и правила на поведение, които искаме да приемем/.
8. Всяко дете може да съобщи за преживяно /наблюдавано/ насилие или риск от насилие като сподели за това:

• с класен ръководител /възпитател, медицинско лице, друг възрастен в училище, на когото се доверява/;
• участвайки в училищни програми за жизнени и социални умения;
• чрез съобщение в кутия „Помощ за мен”, поставена на достъпно място;
• чрез съобщение в училищния SOS център, създаден по проект „Училищни центрове за подкрепа – SOS Centres” /в партньорство със сдружение „Шанс и закрила“/;
• на специално създаден e-mail: pomosht_za_men@abv.bg
• на Национална телефонна линия за деца /116 111/.

9. Електронната поща и кутията за съобщения се проверяват ежедневно от отговорен член на екипа за закрила на децата от насилие.
10. Възможностите за докладване са описани и представени на достъпно за учениците място в класните стаи и училищното фоайе.
11. Прилаганите мерки за възпитание и дисциплина се регистрират в специална книга. Персоналът, децата и семействата им са запознати с тях.
12. Всяка година педагозите и помощният персонал участват в поддържащи обучения за закрила на децата от насилие.
13. В началото на всеки учебен срок се провежда родителска среща, включваща и тема за насилието над /и между деца/

ІІІ. Процедура за ограничаване на училищния тормоз

• Прекратяване на ситуация на тормоз

1. Всеки учител /или друг работещ в училище/ е длъжен да се намеси и да прекрати ситуация на тормоз, на която е станал свидетел.
2. При физически тормоз децата трябва да се разделят и контактът между тях да се прекрати незабавно.
3. Учителят не разпитва за случилото се, не обсъжда причините за насилието, не изяснява ситуацията. Това става на по-късен етап.
4. Учителят обявява пред всички, че това е насилие и то е недопустимо поведение. Не застава на страната на жертвата и не наказва насилника.

• Реакция спрямо детето, упражнило тормоз
  1. При първа проява, която не е тежка по отношение на нанесената вреда, се прилага подходът за възстановяване на щетата. Със спокоен тон учителят показва ясно, че проблемът е в начина на поведение, а не в личността на самия ученик и че се действа с оглед отново да се възстановят ценностите, към които училището се придържа, а не за да бъде наказан. Този подход подчертава поемането на отговорност за неприемливо поведение и позитивно решаване на проблема. Ключов момент е, че класният ръководител разговаря с ученика, а ученикът сам избира как да поправи грешката си.
  2. Класният ръководител изслушва ученика без присъствието на потърпевшото дете.
  3. След изясняване на ситуацията и постигане на договорка, класният ръководител за определен период от време проследява поведението на децата.
  4. Останалите учители оказват съдействие като следят за поведението на децата и реагират своевременно.
  5. При чести агресивни прояви и снижен контрол върху гнева:
• се търси съдействие от ОЗД. Спазва се процедура за докладване на насилие /част от Училищната политика за закрила на децата от насилие/;
• Ученикът се насочва за индивидуална работа при педагогически съветник за справяне с агресивно поведение;
• Семейството участва във фамилна групова конференция /подход за вземане на решение по проблем/ или в Училище за родители.

Забележка: Последните две мерки могат да бъдат приложени последователно, по избор или паралелно – по преценка на координационния съвет за справяне с насилието в училище.

• Реакция спрямо наблюдателите

1. В ситуация на тормоз задължително се работи и с наблюдателите.
2. При прекратяване ситуация на тормоз наблюдателите не се отстраняват. Важно е те да видят какво се прави съгласно правилата на училището.
3. Изтъкват се тези, които са се намесили в защита ценностите на училището. На останалите се споделя очакването да направят същото, ако се повтори случаят.
4. Напомня се на учениците да отговарят на насилието с думи, да търсят помощ и да съобщават за насилието. Насърчават се за полагане на грижа спрямо тормозения ученик.

• Регистрация на ситуация на тормоз
  1. Всяка ситуация на тормоз се регистрира и описва в единен регистър на училището от учителя, който я е наблюдавал.
  2. Регистърът съдържа: кратко описание на ситуацията, кога се е случила, кои са участниците, какви мерки са били предприети.
  3. Регистърът се съхранява на достъпно място в учителската стая.

• Включване на родителите
  1. Родителите задължително се информират за случилото се, както и за предприетите от училището действия за разрешаване на ситуацията.
  2. В разговора се акцентира върху необходимостта родителите да не критикуват другото дете, а да се опитат да погледнат на ситуацията през погледа на другата страна.
  3. Родителите трябва да бъдат запознати, че критиките и обидите към другото дете само ще задълбочат конфликта.
  4. Разговорът се провежда на подходящо място в партньорски взаимоотношения.
  5. От разговора се извеждат конкретни договорки и очаквани резултати.
  6. При необходимост се организира фамилна групова конференция.

ІV. Мерки при установено неприемливо поведение

• Превантивни мерки
1. Разговор на ученика с класния ръководител;
2. Разговор с директора;
3. Уведомяване на родители или настойници;
4. Индивидуална работа на педагогическия съветник с ученика /за справяне с агресивно поведение на деца/;
5. Фамилна групова конференция /модел за вземане на решение и справяне с проблем/;
6. Училище за родители;
7. Индивидуални консултации на семейството;
8. Включване на ученика в подходяща извънкласна форма за подобряване на комуникативните умения;
9. Уведомяване и търсене на съдействие от ОЗД, Сътрудничество с центрове за социална работа, Полиция, НПО

• Санкции

1. Забележка;
2. Преместване в друга паралелка в същото училище;
3. Предупреждение за преместване в друго училище;
4. Преместване в друго училище.